 |
 |
|
 |
 |
 |
|
Language:
Михаил Иванов Председател на Свободния Авиационен Синдикат Коментар: През следващите години, Свободния Авиационен Синдикат САС, като организация функционираща в условията на държава-членка на Европейския съюз трябва да работи приоритетно за хармонизирането на българското синдикално законодателство със законодателството в останалите държави от Европейската общност, като бъде инициатор за промяна на Кодекса на труда ,където след последната му официална публикация , за кой ли път преминала незабелязано от “големите” синдикати , приоритет имат работодателите. В условията на капитализъм синдикатите не могат да направят кой знае колко чрез легални, предвидени от закона действия, тъй като действията им са ограничени именно от този закон който те сами са се съгласили да бъде приет. Договарянето с работодатели не води до никакви резултати. Например по-високото заплащане, спечелено по пътя на колективното договаряне, се губи от работника в повишените от работодателите цени на стоките, които той закупува като потребител. Единственият ефект е инфлация. Така става ясно, че предвидените от системата мерки за защита на интересите на обикновените хора не действат. Остават преките действия, които са характерни за радикалните синдикати и не се изразяват в дирижирани протести и петиции.В книгата си „Държавата и капиталистическото общество“ Милибланд смята, че привличането на представители на синдикатите в различни равнища на държавното управление увеличава натиска върху тях да се съобразяват с „националните интереси“, да подхождат към нещата с необходимата „национална отговорност“, да гласуват за приоритетни “националноотговорни решения“ и т.н. Всичко това води до подвеждане на работниците и канализиране на недоволството под удобни за властта и бизнеса , които всъщност са едно и също - формули. Всъщност това и правят реформистките синдикати – сътрудничат с властта под предтекст за намиране на компромисно решение. Това компромисно решение обаче почти винаги е в ущърб на работниците и в полза на едрите богати капиталисти или държавата. Реформистките синдикати са като партийни машини – с апатична членска маса в много случаи виртуална , ясна и строга организационна структура с лидери, които „ще се погрижат за всичко“ ще бъдат удушниците на класовото недоволство. Работниците нямат право сами да отстояват интересите си, някой трябвало да ги представлява и този някой не изглежда особено заинтересован да свърши нещо, освен печеленето на популярност от типа “вижте ни.com”.Всяко недоволство на работниците през последните десет години бива потушавано от “апостолите” на “големите”синдикати изчаквайки умело и хладнокръвно гребена на вълната. Институционализацията на конфликтите е факт, но за съжаление не в позитивен план, защото тя не води до решаването им, а само до тяхното канализиране и временно потушаване.А в същото време българското законодателство е дало възможност в ЗЮЛНЦ , гражданите свободно да определят целите си и да могат да се самоопределят като организации. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях.Европейският социален модел се базира на ефективен социален диалог, който в България липсва. С предстоящите икономически реформи социалната политика ще бъде застрашена и ще противоречи на социалния диалог, а договореният пакт за социално сътрудничество представлява само лист хартия.Задачата на САС е със своя пример да зарази колокото се може повече подобни организации.Ние се гордеем с това , че съществуваме от 1995г. имаме история и опит , но най-много от всичко ценим хората повярвали , че има надежда за промяна. САС не се вписва в статуквото , защото цени и независимостта и свободния изказ на хората. |
|
